набелил е

Речник на българския език

1. набелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелил е е производна форма на набеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелил е е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).