набелило е

Речник на българския език

1. набелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набелило е е производна форма на набеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набелило е е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).