набелило

Речник на българския език

1. набелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набелило е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набелило е производна форма на набеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).