набелили

Речник на българския език

1. набелили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набелили е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набелили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набелили е производна форма на набеля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).