набелила е

Речник на българския език

1. набелила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набелила е е производна форма на набеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набелила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набелила е е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).