набелила
1.
набелила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
набелила
е производна форма
на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
набелила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
набелила
е производна форма
на набеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).