набелил

Речник на българския език

1. набелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелил е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набелил — мин. деят. св. прич. м. р.

набелил е производна форма на набеля (мин. деят. св. прич. м. р.).