набелеше

Речник на българския език

1. набелеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

набелеше е производна форма на набеля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набелеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

набелеше е производна форма на набеля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).