набелела

Речник на българския език

1. набелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набелела е производна форма на набеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набелела е производна форма на набеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).