набедяло
1.
набедяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
набедяло
е производна форма
на набедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
набедяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
набедяло
е производна форма
на набедя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).