набедявах

Речник на българския език

1. набедявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

набедявах е производна форма на набедявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. набедявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

набедявах е производна форма на набедявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).