набедявал е

Речник на българския език

1. набедявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набедявал е е производна форма на набедявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набедявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набедявал е е производна форма на набедявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набедявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набедявал е е производна форма на набедявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).