набедявало

Речник на българския език

1. набедявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набедявало е производна форма на набедявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набедявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набедявало е производна форма на набедявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набедявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набедявало е производна форма на набедявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набедявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набедявало е производна форма на набедявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).