набедявала

Речник на българския език

1. набедявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набедявала е производна форма на набедявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набедявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набедявала е производна форма на набедявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набедявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набедявала е производна форма на набедявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набедявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набедявала е производна форма на набедявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).