набедил съм

Речник на българския език

1. набедил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набедил съм е производна форма на набедя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набедил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набедил съм е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).