набедил си

Речник на българския език

1. набедил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набедил си е производна форма на набедя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набедил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набедил си е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).