набедило

Речник на българския език

1. набедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набедило е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набедило е производна форма на набедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).