набедили

Речник на българския език

1. набедили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набедили е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набедили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набедили е производна форма на набедя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).