набедила е

Речник на българския език

1. набедила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набедила е е производна форма на набедя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набедила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набедила е е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).