набедила

Речник на българския език

1. набедила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набедила е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набедила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набедила е производна форма на набедя (мин. деят. св. прич. ж. р.).