набедил
1.
набедил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
набедил
е производна форма
на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
набедил —
мин. деят. св. прич. м. р.
набедил
е производна форма
на набедя (мин. деят. св. прич. м. р.).