набедил

Речник на българския език

1. набедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набедил е производна форма на набедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набедил — мин. деят. св. прич. м. р.

набедил е производна форма на набедя (мин. деят. св. прич. м. р.).