набаяла

Речник на българския език

1. набаяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набаяла е производна форма на набая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набаяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

набаяла е производна форма на набая (мин. деят. св. прич. ж. р.).