набараха

Речник на българския език

1. набараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набараха е производна форма на набарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

набараха е производна форма на набарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).