набарало

Речник на българския език

1. набарало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набарало е производна форма на набарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набарало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набарало е производна форма на набарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набарало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набарало е производна форма на набарам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набарало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набарало е производна форма на набарам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).