набарала

Речник на българския език

1. набарала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набарала е производна форма на набарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набарала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набарала е производна форма на набарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набарала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набарала е производна форма на набарам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набарала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набарала е производна форма на набарам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).