набара

Речник на българския език

1. набара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набара е производна форма на набарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набара е производна форма на набарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набара е производна форма на набарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).