набаело

Речник на българския език

1. набаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набаело е производна форма на набая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набаело е производна форма на набая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).