набаели

Речник на българския език

1. набаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набаели е производна форма на набая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набаели е производна форма на набая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).