набавяло

Речник на българския език

1. набавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набавяло е производна форма на набавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набавяло е производна форма на набавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

набавяло е производна форма на набавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набавяло е производна форма на набавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).