набавял

Речник на българския език

1. набавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набавял е производна форма на набавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набавял е производна форма на набавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набавял — мин. деят. св. прич. м. р.

набавял е производна форма на набавям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

набавял е производна форма на набавям (мин. деят. несв. прич. м. р.).