набавила

Речник на българския език

1. набавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набавила е производна форма на набавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набавила е производна форма на набавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).