набавел

Речник на българския език

1. набавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набавел е производна форма на набавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набавел е производна форма на набавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).