мяучил си

Речник на българския език

1. мяучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мяучил си е производна форма на мяуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. мяучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мяучил си е производна форма на мяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).