мяучил е

Речник на българския език

1. мяучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мяучил е е производна форма на мяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мяучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мяучил е е производна форма на мяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).