мяучила

Речник на българския език

1. мяучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мяучила е производна форма на мяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мяучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мяучила е производна форма на мяуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).