мяучил
1.
мяучил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
мяучил
е производна форма
на мяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
мяучил —
мин. деят. св. прич. м. р.
мяучил
е производна форма
на мяуча (мин. деят. св. прич. м. р.).