мяучил

Речник на българския език

1. мяучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мяучил е производна форма на мяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мяучил — мин. деят. св. прич. м. р.

мяучил е производна форма на мяуча (мин. деят. св. прич. м. р.).