мяучел

Речник на българския език

1. мяучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мяучел е производна форма на мяуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мяучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мяучел е производна форма на мяуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).