мяукаха

Речник на българския език

1. мяукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мяукаха е производна форма на мяукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мяукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мяукаха е производна форма на мяукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).