мяукала

Речник на българския език

1. мяукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мяукала е производна форма на мяукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мяукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мяукала е производна форма на мяукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мяукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мяукала е производна форма на мяукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мяукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мяукала е производна форма на мяукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).