мяукал

Речник на българския език

1. мяукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мяукал е производна форма на мяукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мяукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мяукал е производна форма на мяукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мяукал — мин. деят. св. прич. м. р.

мяукал е производна форма на мяукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мяукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мяукал е производна форма на мяукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).