мятали

Речник на българския език

1. мятали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мятали е производна форма на мятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мятали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мятали е производна форма на мятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мятали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мятали е производна форма на мятам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. мятали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мятали е производна форма на мятам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).