мярвахте

Речник на българския език

1. мярвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мярвахте е производна форма на мярвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мярвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мярвахте е производна форма на мярвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).