мярвал

Речник на българския език

1. мярвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мярвал е производна форма на мярвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мярвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мярвал е производна форма на мярвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мярвал — мин. деят. св. прич. м. р.

мярвал е производна форма на мярвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мярвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мярвал е производна форма на мярвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).