мякала

Речник на българския език

1. мякала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мякала е производна форма на мякам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мякала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мякала е производна форма на мякам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мякала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мякала е производна форма на мякам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мякала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мякала е производна форма на мякам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).