мякал

Речник на българския език

1. мякал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мякал е производна форма на мякам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мякал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мякал е производна форма на мякам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мякал — мин. деят. св. прич. м. р.

мякал е производна форма на мякам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мякал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мякал е производна форма на мякам (мин. деят. несв. прич. м. р.).