мязаха

Речник на българския език

1. мязаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мязаха е производна форма на мязам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мязаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мязаха е производна форма на мязам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).