мъчнял

Речник на българския език

1. мъчнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъчнял е производна форма на мъчнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъчнял — мин. деят. св. прич. м. р.

мъчнял е производна форма на мъчнея (мин. деят. св. прич. м. р.).