мъчня

Речник на българския език

1. мъчня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мъчня е производна форма на мъчнея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мъчня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мъчня е производна форма на мъчнея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).