мъчнели

Речник на българския език

1. мъчнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъчнели е производна форма на мъчнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъчнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъчнели е производна форма на мъчнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).