мъчнеели

Речник на българския език

1. мъчнеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъчнеели е производна форма на мъчнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъчнеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъчнеели е производна форма на мъчнея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).